петък, 30 октомври 2015 г.

Мисъл на деня (авторска)

Всичките права върху моя ум са строго запазени от самата мен и всяко нарушение на тези права подлежи на наказание :)

сряда, 14 октомври 2015 г.

Фалшификации

Последната новина при мен е, че отново ми се влиза в пощата, трият се имейли и се добавят неща, които никога не ги е имало - със задна дата.

Единственото, което мога да кажа е, че това което се върши е жалко и недостойно (освен че е престъпление!).

Facebook профил нямам и никога не съм имала!

Не зная към кого трябва да се обърна, за да спре цялото това безумие.

Updated: Вече имам Facebook профил открит на 3.01.2017г. - https://web.facebook.com/profile.php?id=100014759264424

неделя, 11 октомври 2015 г.

Да съхраниш себе си

Важно е не само физическото оцеляване, а да съхраниш себе си - светлия и оптимистичен дух, който винаги съм носила, и който считам за най-голямото си богатство.

Защото най-големият ми страх напоследък е истерично смеещи се хора или истерично плачещи.

понеделник, 5 октомври 2015 г.

По-чудовищно от престъпник

Знаете ли кое е?

Ненаказан престъпник, който се опитва да оправдае действията си и да вмени на жертвата чувство за вина и да прави внушения, че тя си го е заслужила!

Няма да мине лудостта му!

А и не трябва да се позволява, защото засяга всички!

Всеки ден ново безумие и всяко следващо безумие е по-безумно от предходното. Не си заслужава човек да се ядосва, но и не можеш да останеш безразличен.

Колко по-ясно трябва да заявя: не желая да участвам в твоята мрежа! Напуснала съм я отдавна и не желая да имам нищо общо с нея! Направила съм преценката за себе си и съм ВИДЯЛА ясно какво представлява - тя е всичко друго, но не и сайт за хора с увреждания! Мое ПРАВО е да я напусна!

http://mariyabg.blogspot.bg/2015/06/blog-post.html

Всички заплахи, които получих, а и всичко което се случи след това е престъпление!


неделя, 4 октомври 2015 г.

В търсене на помощ

Понеже нещата станаха нетърпими ще напиша няколко реда тук.

Преди години бях заплашена със смърт. Заплахите продължиха с месеци. Обърнах се към властите за помощ.

Заплахите и тормоза продължиха и през следващите години. Заплахи срещу мен и срещу близките ми.

Насилникът не получи наказание.

Аз бях залята с помия.

Updated: В момента, в който получих заплахите аз и моите родители подадохме сигнал. Разбиха ми и трите пощенски кутии, научиха адресът ми, а това означава реална заплаха за мен и моите близки! Заплахите продължиха и след това, стигна се до влизане в стаята ми през нощта! Физически не пострадах, но шока и ужаса от всичко още го преживявам! Психологическият тормоз продължава и сега.