Смайването и потреса от това да получа заплахи за нещо, което съм написала за мен бяха огромни. Последва разбиване на трите ми пощенски кутий в Интернет, като ми се оставяше знак, че се влиза...
Веднага след това хванах в лъжа един от хората, с който се бях сближила, и с който си говорех, и установих, че всъщност зад него стои и друг - създателят на сайта Национална мрежа за хора с увреждания! Нещо повече - оказа се, че той се крие и зад някои други, за да си говори с мен! Хора, които ме бяха канили на срещи , и на които бях отказала (аз имах подозрения, че на този сайт се случват меко казано странни и нередни неща).
Беше подхвърлена и една рисунка на окървавена жена...
Незабавно реших да напусна сайта и казах "Сбогом!"
Не се спря дотук!
На имейла ми пристигна бюлетин от Национална мрежа за хора с увреждания "Новите неща в сайта" и в него заглавие "Евтаназия или самоубийство".
Продължиха и подканянията да се върна обратно в сайта, обаждания по телефона, на които не отговарях и т.н.
На имейлите ми бяха изпращани разни двусмислени заглавия (заплахи), отново се влизаше и се оставяше знак, че се влиза...
Веднага, след заплахите и разбиването на пощенските ми кутий подадохме сигнал. Вече знаеха адресът ми, на който живея, а това, както съм писала в предишен постинг, означава реална опасност...
В търсене на помощ
Какво написах на така наречения сайт...
Сложила съм точка тогава
петък, 16 юни 2017 г.
вторник, 13 юни 2017 г.
събота, 10 юни 2017 г.
Какво написах на така нареченият сайт...
... Национална мрежа за хора с увреждания...
Реших да публикувам цялата дискусия, засягяща проблемите на хората с увреждания, а моите мнения съм ги написала под собственото си име Мими09 (Мария). Подписвам се и днес под мнението, което съм изразила тогава, подкрепено и от други хора с увреждания.
След тази дискусия започнаха заплахите към мен...
"
"
Сага, която продължава вече 6-7 години...
Сложила съм точка тогава
Реших да публикувам цялата дискусия, засягяща проблемите на хората с увреждания, а моите мнения съм ги написала под собственото си име Мими09 (Мария). Подписвам се и днес под мнението, което съм изразила тогава, подкрепено и от други хора с увреждания.
След тази дискусия започнаха заплахите към мен...
"
"
Сага, която продължава вече 6-7 години...
Сложила съм точка тогава
понеделник, 5 юни 2017 г.
петък, 2 юни 2017 г.
На Ботев
Едно мое любимо стихотворение посветено на Ботев, написано от Недялко Йорданов.
На Ботев
Наистина ли си на двадесет и осем!
Наистина ли, млад и омагьосан
От своята любов необяснима
Гладуваш във оная люта зима
И правиш триста върли поразии
На българските влашки чорбаджии
И пиеш вино и захвърляш чаши
По хилядите патриоти наши,
Дето могат само да говорят
И не могат само да се борят.
А ти си млад, на двадесет и осем.
Но в теб въпроси страшни се кръстосват,
Във теб изгаря и във теб се ражда
Космична мъка и космична жажда
И ти, прогледнал чак отвъд, далече,
Мълчиш и пишеш сам: “Настане вечер…”
А ти си нежен и сантиментален
Във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета,
Ти би възпявал своята Венета,
Не би така отчаяно се люшкал
Между стиха и сабята хайдушка,
Защото няма никаква причина
Освен една със името Родина.
Кажи ми в таз борба тъй страшно кратка
Наистина ли и смъртта е сладка
И там, сред пролетните горски листи
Наистина ли ти не се замисли
Поне за миг, поне за малко време,
Че жив ще бъде онзи, който дреме,
А ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен,
И после вълк…
И самодивски устни…
Не! Ти си мислил.
Ето писъмцето,
Което почва с “Мила ми Венето…”,
Което свършва не с вик, не с дума,
А с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
Да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна и макар опасна,
Тя все пак е наистина прекрасна,
От смърт родена – тя е вече жива
И знам, абсурдно е, но е щастлива,
Защото няма никаква причина,
Освен една, със името
Родина…
Недялко Йорданов
1968 г.
На Ботев
Наистина ли си на двадесет и осем!
Наистина ли, млад и омагьосан
От своята любов необяснима
Гладуваш във оная люта зима
И правиш триста върли поразии
На българските влашки чорбаджии
И пиеш вино и захвърляш чаши
По хилядите патриоти наши,
Дето могат само да говорят
И не могат само да се борят.
А ти си млад, на двадесет и осем.
Но в теб въпроси страшни се кръстосват,
Във теб изгаря и във теб се ражда
Космична мъка и космична жажда
И ти, прогледнал чак отвъд, далече,
Мълчиш и пишеш сам: “Настане вечер…”
А ти си нежен и сантиментален
Във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета,
Ти би възпявал своята Венета,
Не би така отчаяно се люшкал
Между стиха и сабята хайдушка,
Защото няма никаква причина
Освен една със името Родина.
Кажи ми в таз борба тъй страшно кратка
Наистина ли и смъртта е сладка
И там, сред пролетните горски листи
Наистина ли ти не се замисли
Поне за миг, поне за малко време,
Че жив ще бъде онзи, който дреме,
А ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен,
И после вълк…
И самодивски устни…
Не! Ти си мислил.
Ето писъмцето,
Което почва с “Мила ми Венето…”,
Което свършва не с вик, не с дума,
А с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
Да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна и макар опасна,
Тя все пак е наистина прекрасна,
От смърт родена – тя е вече жива
И знам, абсурдно е, но е щастлива,
Защото няма никаква причина,
Освен една, със името
Родина…
Недялко Йорданов
1968 г.
четвъртък, 1 юни 2017 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)