петък, 16 юни 2017 г.

Защо някой може да те гледа накриво ... (1 част)

Смайването и потреса от това да получа заплахи за нещо, което съм написала за мен бяха огромни. Последва разбиване на трите ми пощенски кутий в Интернет, като ми се оставяше знак, че се влиза...

Веднага след това хванах в лъжа един от хората, с който се бях сближила, и с който си говорех, и установих, че всъщност зад него стои и друг - създателят на сайта Национална мрежа за хора с увреждания! Нещо повече - оказа се, че той се крие и зад някои други, за да си говори с мен!  Хора, които ме бяха канили на срещи , и на които бях отказала (аз имах подозрения, че на този сайт се случват меко казано странни и нередни неща).

Беше подхвърлена и една рисунка на окървавена жена...

Незабавно реших да напусна сайта и казах "Сбогом!"

Не се спря дотук!

На имейла ми пристигна бюлетин от Национална мрежа за хора с увреждания "Новите неща в сайта" и в него заглавие "Евтаназия или самоубийство".


Продължиха и подканянията да се върна обратно в сайта, обаждания по телефона, на които не отговарях и т.н.

На имейлите ми бяха изпращани разни двусмислени заглавия (заплахи), отново се влизаше и се оставяше знак, че се влиза...

Веднага, след заплахите и разбиването на пощенските ми кутий подадохме сигнал. Вече знаеха адресът ми, на който живея, а това, както съм писала в предишен постинг, означава реална опасност...


В търсене на помощ

Какво написах на така наречения сайт...

Сложила съм точка тогава


събота, 10 юни 2017 г.

Какво написах на така нареченият сайт...

... Национална мрежа за хора с увреждания...

Реших да публикувам цялата дискусия, засягяща проблемите на хората с увреждания, а моите мнения съм ги написала под собственото си име Мими09 (Мария). Подписвам се и днес под мнението, което съм изразила тогава, подкрепено и от други хора с увреждания.




















След тази дискусия започнаха заплахите към мен...

"

"


Сага, която продължава вече 6-7 години...

Сложила съм точка тогава

петък, 2 юни 2017 г.

На Ботев

Едно мое любимо стихотворение посветено на Ботев, написано от Недялко Йорданов.

На Ботев

Наистина ли си на двадесет и осем!

Наистина ли, млад и омагьосан
От своята любов необяснима
Гладуваш във оная люта зима
И правиш триста върли поразии
На българските влашки чорбаджии
И пиеш вино и захвърляш чаши
По хилядите патриоти наши,
Дето могат само да говорят
И не могат само да се борят.

А ти си млад, на двадесет и осем.
Но в теб въпроси страшни се кръстосват,
Във теб изгаря и във теб се ражда
Космична мъка и космична жажда
И ти, прогледнал чак отвъд, далече,
Мълчиш и пишеш сам: “Настане вечер…”

А ти си нежен и сантиментален
Във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета,
Ти би възпявал своята Венета,
Не би така отчаяно се люшкал
Между стиха и сабята хайдушка,
Защото няма никаква причина
Освен една със името Родина.

Кажи ми в таз борба тъй страшно кратка
Наистина ли и смъртта е сладка
И там, сред пролетните горски листи
Наистина ли ти не се замисли
Поне за миг, поне за малко време,
Че жив ще бъде онзи, който дреме,
А ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен,
И после вълк…
И самодивски устни…

Не! Ти си мислил.
Ето писъмцето,
Което почва с “Мила ми Венето…”,
Което свършва не с вик, не с дума,
А с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
Да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна и макар опасна,
Тя все пак е наистина прекрасна,
От смърт родена – тя е вече жива
И знам, абсурдно е, но е щастлива,
Защото няма никаква причина,
Освен една, със името
Родина…

Недялко Йорданов
1968 г.