:)
|
понеделник, 24 декември 2018 г.
сряда, 21 ноември 2018 г.
Има нещо, което се нарича ИСТИНА...
и аз вече съм писала в блога си на тази тема.
Истината е САМО ЕДНА и тя се базира единствено на факти и доказателства, не на внушения :)
Пак ще повторя - историята не може да бъде пренаписана! Може да бъде направен опит да бъде изопачена, но това ще бъде само един безуспешен опит.
Чувствам се добре, макар и да ми е тъжно и да съм разочарована, че толкова време продължава една история, която трябваше да приключи доста отдавна - имаше посегателство спрямо мен, трябваше да има и наказание по бързата процедура.
Кратко, точно, ясно и справедливо решение!
Вместо това, минаха ОСЕМ ГОДИНИ, с надеждата да бъда омаламощена, смазана психически и физически, и да рухна от тормоза!
Който очаква това, ще бъде разочарован :)
Ето я отново ИСТИНАТА, която всички знаят, и тази истина никой не може да отрече:
Избягах от един непознат за мен индивид, който след мимолетни контакти по Интернет (отказах всякакви срещи и изразих мнение по въпрос касаещ хората с увреждания), ме заплаши с физическа саморазправа и смърт , разби пощенските ми кутии и стигна до физическият ми адрес!
За да защитя себе си и своите близки потърсих помощ, подадох сигнал и разказах на колкото се може повече хора какво се случва!
Какво от написаното дотук не е ясно и не е истина?! Това е възможно най-краткото описание на истината!!! Подробностите вече съм ги разказвала в този блог, няма нужда да ги повтарям. Всеки може да ги чете и препрочита, придружени с факти и доказателства!
Поздрави на всички, добре съм и ... не ме мислете - ще издържа на всичко :)
------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://mariyabg.blogspot.com/2016/10/blog-post_64.html
Истината е САМО ЕДНА и тя се базира единствено на факти и доказателства, не на внушения :)
Пак ще повторя - историята не може да бъде пренаписана! Може да бъде направен опит да бъде изопачена, но това ще бъде само един безуспешен опит.
Чувствам се добре, макар и да ми е тъжно и да съм разочарована, че толкова време продължава една история, която трябваше да приключи доста отдавна - имаше посегателство спрямо мен, трябваше да има и наказание по бързата процедура.
Кратко, точно, ясно и справедливо решение!
Вместо това, минаха ОСЕМ ГОДИНИ, с надеждата да бъда омаламощена, смазана психически и физически, и да рухна от тормоза!
Който очаква това, ще бъде разочарован :)
Ето я отново ИСТИНАТА, която всички знаят, и тази истина никой не може да отрече:
Избягах от един непознат за мен индивид, който след мимолетни контакти по Интернет (отказах всякакви срещи и изразих мнение по въпрос касаещ хората с увреждания), ме заплаши с физическа саморазправа и смърт , разби пощенските ми кутии и стигна до физическият ми адрес!
За да защитя себе си и своите близки потърсих помощ, подадох сигнал и разказах на колкото се може повече хора какво се случва!
Какво от написаното дотук не е ясно и не е истина?! Това е възможно най-краткото описание на истината!!! Подробностите вече съм ги разказвала в този блог, няма нужда да ги повтарям. Всеки може да ги чете и препрочита, придружени с факти и доказателства!
Поздрави на всички, добре съм и ... не ме мислете - ще издържа на всичко :)
------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://mariyabg.blogspot.com/2016/10/blog-post_64.html
събота, 17 ноември 2018 г.
Винаги с позитивизъм :)
Не съм писала скоро в своя блог и днес реших да напиша няколко реда.
Ще продължавам да държа на справедливостта, на своите принципи и достойнство, и ще подминавам с усмивка простащината и злобата.
За щастие злото е малцинство, убедена съм в това!
Винаги съм била оптимист и ще остана такава докрай :)
Ще продължавам да държа на справедливостта, на своите принципи и достойнство, и ще подминавам с усмивка простащината и злобата.
За щастие злото е малцинство, убедена съм в това!
Винаги съм била оптимист и ще остана такава докрай :)
събота, 29 септември 2018 г.
неделя, 23 септември 2018 г.
Сбогуване с лятото :)
Едно мое стихотворение, писано през далечната 1990г.
Носталгично
Неусетно ме обгърна есен -
безшумно по земята се разстла.
Отлитна ятото без песен
и лятната жарава догоря.
Забравих сбогом да си взема
с безгрижието и слънчевите дни.
Потръпна градската алея
поела ласката на есенни слани.
Отмина покрай мене хубавото,
като приказен и нереален сън.
Потъна някъде във времето,
изгуби се като затихващ звън.
Сега навън е пусто и дъждът вали,
небето свило се за някого тъжи.
Бездомна и унила птица на прозореца ми стои
и сякаш иска с мен самотата си да сподели.
В търсене на свой собствен почерк
Носталгично
Неусетно ме обгърна есен -
безшумно по земята се разстла.
Отлитна ятото без песен
и лятната жарава догоря.
Забравих сбогом да си взема
с безгрижието и слънчевите дни.
Потръпна градската алея
поела ласката на есенни слани.
Отмина покрай мене хубавото,
като приказен и нереален сън.
Потъна някъде във времето,
изгуби се като затихващ звън.
Сега навън е пусто и дъждът вали,
небето свило се за някого тъжи.
Бездомна и унила птица на прозореца ми стои
и сякаш иска с мен самотата си да сподели.
В търсене на свой собствен почерк
вторник, 18 септември 2018 г.
събота, 18 август 2018 г.
Мисъл на деня
"Никога не се предавайте - никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник."
~ Уинстън Чърчил
~ Уинстън Чърчил
вторник, 14 август 2018 г.
петък, 3 август 2018 г.
сряда, 25 юли 2018 г.
Още веднъж за "Демон"...
Имам една творба, написана на 17 години, с която много се гордея и това е "Демон".
Тази моя творба събужда невероятно голям интерес и в зложелатели, които водейки се от написаното преровиха живота ми да ми търсят "грешки" :) Изключителен интерес към тази сюрреалистична творба, която аз определям като стил фентъзи...
Но може би точно в тази творба някой разпозна себе си?!
Има хиляди писатели, писали за какво ли не, което не означава, че са го преживели... Но ето, че тук се намериха индивиди, които от една творба се опитват да извадят.... компромат... Нещо абсурдно, немислимо, освен това и подсъдно... Да не говорим, че за моят личен живот не дължа обяснения на никого...
Всъщност зложелателят е само един (другото са малка клика слуги), и за него вече съм писала тук! Нямам намерение повече да си цапам блога - достатъчно си го омърсих, разказвайки историята как станах жертва на обезумял престъпник, ненаказан и до днес... Което е причината и всичко да продължава все още...
Казват ми да съм търпелива, но докога?! Докога да търпим злото да шества безнаказано?!
За съжаление злобата, фалша, лицемерието, завистта, и бих добавила ожесточението, са обсебили определени хора неудачници и те неистово се опитват да съсипят живота на други хора, които са изградили хармония и се чувстват удовлетворени...
Бих се изразила даже, че "демонът ги е обсебил"!
Е, щом тази творба толкова ви интригува, направете както в края на творбата: извадете адската твар от себе си и я хвърлете под палещите лъчи на Слънцето, за да видите как злото умира!
Предизвикателство е и изисква много работа над себе си, но е шанс да се освободите и спасите!
За съжаление за някои е твърде, твърде късно...
Накрая, бих добавила само: на елементарното поведение няма как да реагираш по друг начин освен със смях :)))
Тази моя творба събужда невероятно голям интерес и в зложелатели, които водейки се от написаното преровиха живота ми да ми търсят "грешки" :) Изключителен интерес към тази сюрреалистична творба, която аз определям като стил фентъзи...
Но може би точно в тази творба някой разпозна себе си?!
Има хиляди писатели, писали за какво ли не, което не означава, че са го преживели... Но ето, че тук се намериха индивиди, които от една творба се опитват да извадят.... компромат... Нещо абсурдно, немислимо, освен това и подсъдно... Да не говорим, че за моят личен живот не дължа обяснения на никого...
Всъщност зложелателят е само един (другото са малка клика слуги), и за него вече съм писала тук! Нямам намерение повече да си цапам блога - достатъчно си го омърсих, разказвайки историята как станах жертва на обезумял престъпник, ненаказан и до днес... Което е причината и всичко да продължава все още...
Казват ми да съм търпелива, но докога?! Докога да търпим злото да шества безнаказано?!
За съжаление злобата, фалша, лицемерието, завистта, и бих добавила ожесточението, са обсебили определени хора неудачници и те неистово се опитват да съсипят живота на други хора, които са изградили хармония и се чувстват удовлетворени...
Бих се изразила даже, че "демонът ги е обсебил"!
Е, щом тази творба толкова ви интригува, направете както в края на творбата: извадете адската твар от себе си и я хвърлете под палещите лъчи на Слънцето, за да видите как злото умира!
Предизвикателство е и изисква много работа над себе си, но е шанс да се освободите и спасите!
За съжаление за някои е твърде, твърде късно...
Накрая, бих добавила само: на елементарното поведение няма как да реагираш по друг начин освен със смях :)))
вторник, 17 юли 2018 г.
сряда, 4 юли 2018 г.
REX exoskeleton suit
Това е наистина впечатляващо и открива възможност за хората с увреждания, които са на колички да се изправят отново и да вървят, макар и с подкрепящо устройство:
http://awesomestuff365.com/robotic-disability-assistance/
http://awesomestuff365.com/robotic-disability-assistance/
понеделник, 2 юли 2018 г.
Намирам се в прекрасно настроение...
и нищо не е в състояние да го развали :)
Въпреки продължаващите заплахи, не се страхувам от нищо, имам необходимите факти и доказателства за всичко, което преживях и вярвам, че това няма да остане ненаказано!
Настоявам за правосъдие...
Възнамерявам да напиша книга след като всичко приключи и в нея ще опиша кой как се е държал от хората около мен.
Въпреки продължаващите заплахи, не се страхувам от нищо, имам необходимите факти и доказателства за всичко, което преживях и вярвам, че това няма да остане ненаказано!
Настоявам за правосъдие...
Възнамерявам да напиша книга след като всичко приключи и в нея ще опиша кой как се е държал от хората около мен.
вторник, 26 юни 2018 г.
сряда, 20 юни 2018 г.
Изразявам своята подкрепа...
за протеста на майките на деца с увреждания.
Аз съм с увреждане, но мога да се поставя и на мястото на майка на дете с увреждане, наблюдавайки и моята майка.
Някои от децата с увреждания се нуждаят от непрекъсната грижа - те не могат дори да се измият, да си измият зъбите, да се изкъпят, да се облекат, да се нахранят сами, да отидат до тоалетна...
За най-елементарни действия имат нужда от постоянна помощ... Да не говорим за необходимата рехабилитация и лечение...
И тези майки са неотлъчно до тях, без да могат да ги оставят, без да могат да ходят на работа, да имат социални контакти... За тях страданието се увеличава многократно, нямат време за себе си и възможност да водят свой живот, а имат право на това!
Всеки има право да иска да има свое време и свой живот - да се реализира професионално, да се среща с хора, кой може да ги упрекне?! Това не е нещо еретично, или безотговорно, или защото са лоши майки...
Същевременно да са спокойни, че има кой да се грижи за децата им с увреждания през това време...
Няма да коментирам изобщо дали децата с увреждания трябва да бъдат показвани навън или не, то е немислимо даже да се поставя и коментира такъв въпрос...
Каквито и изследвания да се правят предварително, винаги са се раждали деца с увреждания и ще продължат да се раждат, има ги и в най-развитите държави - не всичко може да се предвиди и предотврати. На мен са ми разказвали, че в западни държави по улиците се срещат много хора с увреждания - не защото са много, или повече оттук, а просто защото са навън и водят съсем нормален живот, както всички останали - отиват където искат да отидат...
Накрая нека никой да не забравя, че животът е непридвидим и ако днес си здрав, утре при инцидент или заболяване, може да минеш от "другата страна", и всеки би трябвало да си помисли как би се чувствал и как би искал да се отнасят към него!
Това последното, разбира се, не го пожелавам на никого!
Аз съм с увреждане, но мога да се поставя и на мястото на майка на дете с увреждане, наблюдавайки и моята майка.
Някои от децата с увреждания се нуждаят от непрекъсната грижа - те не могат дори да се измият, да си измият зъбите, да се изкъпят, да се облекат, да се нахранят сами, да отидат до тоалетна...
За най-елементарни действия имат нужда от постоянна помощ... Да не говорим за необходимата рехабилитация и лечение...
И тези майки са неотлъчно до тях, без да могат да ги оставят, без да могат да ходят на работа, да имат социални контакти... За тях страданието се увеличава многократно, нямат време за себе си и възможност да водят свой живот, а имат право на това!
Всеки има право да иска да има свое време и свой живот - да се реализира професионално, да се среща с хора, кой може да ги упрекне?! Това не е нещо еретично, или безотговорно, или защото са лоши майки...
Същевременно да са спокойни, че има кой да се грижи за децата им с увреждания през това време...
Няма да коментирам изобщо дали децата с увреждания трябва да бъдат показвани навън или не, то е немислимо даже да се поставя и коментира такъв въпрос...
Каквито и изследвания да се правят предварително, винаги са се раждали деца с увреждания и ще продължат да се раждат, има ги и в най-развитите държави - не всичко може да се предвиди и предотврати. На мен са ми разказвали, че в западни държави по улиците се срещат много хора с увреждания - не защото са много, или повече оттук, а просто защото са навън и водят съсем нормален живот, както всички останали - отиват където искат да отидат...
Накрая нека никой да не забравя, че животът е непридвидим и ако днес си здрав, утре при инцидент или заболяване, може да минеш от "другата страна", и всеки би трябвало да си помисли как би се чувствал и как би искал да се отнасят към него!
Това последното, разбира се, не го пожелавам на никого!
събота, 16 юни 2018 г.
вторник, 12 юни 2018 г.
Цитат на деня :)
"Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена." ~ Стивън Кинг
"Тъмната кула"
"Тъмната кула"
сряда, 6 юни 2018 г.
неделя, 27 май 2018 г.
понеделник, 21 май 2018 г.
За вярата
На матурите, които днес държаха зрелостниците се падна темата "Човекът и вярата" по стихотворението на Н. Й. Вапцаров "Вяра". В тази връзка се сетих, че съм правила разбор на това стихотворение и съм писала по подобна тема. Пазя си първоначално нахвърляниете бележки - нещо като чернова, и реших да я пусна в блога си, макар че тази своя разработка аз оценявам като не особено сполучлива :)
Сила и упование в литература
петък, 11 май 2018 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)