Носталгично
Неусетно ме обгърна есен -
безшумно по земята се разстла.
Отлитна ятото без песен
и лятната жарава догоря.
Забравих сбогом да си взема
с безгрижието и слънчевите дни.
Потръпна градската алея
поела ласката на есенни слани.
Отмина покрай мене хубавото,
като приказен и нереален сън.
Потъна някъде във времето,
изгуби се като затихващ звън.
Сега навън е пусто и дъждът вали,
небето свило се за някого тъжи.
Бездомна и унила птица на прозореца ми стои
и сякаш иска с мен самотата си да сподели.
В търсене на свой собствен почерк
Няма коментари:
Публикуване на коментар