Празник на плодородието в Кюстендил

:)

Сбогуване с лятото :)

Едно мое стихотворение, писано през далечната 1990г.

Носталгично

Неусетно ме обгърна есен -
безшумно по земята се разстла.
Отлитна ятото без песен
и лятната жарава догоря.

Забравих сбогом да си взема
с безгрижието и слънчевите дни.
Потръпна градската алея
поела ласката на есенни слани.

Отмина покрай мене хубавото,
като приказен и нереален сън.
Потъна някъде във времето,
изгуби се като затихващ звън.

Сега навън е пусто и дъждът вали,
небето свило се за някого тъжи.
Бездомна и унила птица на прозореца ми стои
и сякаш иска с мен самотата си да сподели.

В търсене на свой собствен почерк

Спомен от едно морско утро в Созопол

Arthrogryposis doesn't stop me! :)